Великолепната идея за създаване на горски градини се вярва, че идва по линия на английския писател и любител на градини Стивън Швайцер, а времето и мястото са Англия през XVIII век.
Днес нуждата от повече спокойствие, свобода, релакс, тишина и досег с живописните кътчета на природата, е повече от належаща. Докосването до природата е витално важно като начин да успокоим умовете си и да се заредим положително.
Всичко това – цялото горско спокойствие и идилия, можеш да пренесеш в твоята градина с концепцията „горска градина” или “градина-гора”.
Ако искаш градината ти да бъде индивидуална, извън рамките, с присъщата природна цялостност, хармоничност и симбиотичност, това е твоят вариант.
НЕКА ГОРАТА БЪДЕ ТВОЕТО ВДЪХНОВЕНИЕ ВСЕКИ ДЕН
Ако си артист, творец, дизайнер, архитект или просто любител на природата, и същевременно нямаш нужното време да поддържаш една класическа или модерна градина, то горската градина е именно подходящият вариант за теб. И не забравяй факта, че освен лесни за поддържане, уникалните горски ансамбли, които можем да пресъздадем в твоя двор, са и източник на неизчерпаемо вдъхновение.
Горският стил в градината е съвсем различен от пейзажния стил градини, но и двете стилистики носят силното усещане за неподправена природа и нейната еволюционна и пространствено – времева уникалност.
ПОКАНИ ГОРАТА В ДОМА СИ
Алтернативата на дом в гората е да внесеш гората в своя дом.
Да развиеш една симбиотична екосистема, която се грижи в голяма степен сама за себе си, създава великолепно спокойствие, и носи аромата и прохладата на гората. А симбиотичният горски цикъл е изключително интересен и онагледява как всеки организъм, растенийце, почвата и корените съжителстват и функционират в пълно единствено, за да поддържат тази красота.
Задачата е комплексна и решението изисква ландшафтна експертност, дизайнерски усет и опитност, за да се сътвори невероятно хармонираща жива система, която се наслоява и развива във времето, и постига още по-високо биоразнообразие, многофункционалност и синергия.
Много по-лесно е да се построи къща в горска местност, отколкото да се създаде истинска гора-градина.
Горските градини са дългогодишни проекти, които чрез правилно подбраните растителни композиции, се превръщат в перфектните екосистеми. Голямото им предимство е, че веднъж изградени, хармоничната симбиоза в тях започва да самоподдържа циклите в градината и самата нея, досущ като в природата. Едва забележими намеси на човешка ръка могат да рафинират изкусно тази природна картина, на която ще се наслаждавате от дома си.
Гората освен лечител е и добър учител, и ни показва колко интересни и невероятни могат да бъдат симбиотичните цикли в нея. Остава да им се наслаждаваме, без да полагаме характерните за една класическа градина грижи.
ИЗГРАЖДАНЕТО НА ГОРСКА ГРАДИНА
Изграждането е етапно – стъпка по стъпка, като съобразно терена се планира и изгражда инфраструктурата, подбират се растенията, създават се гилдии от взаимосвързани видове.
Определят се позициите на всяко едно дърво или храст в техния завършен вид, изгражда се система за предпазване от ветровете и подготовка на почвата за задържането на водата.
Горската градина се развива изключително във времето – в продължение на няколко години се дооформя цялостният й облик, както и може да се допълни селекцията от растителни видове с най-подходящите за климата и терена.
ЗАВРЪЩАНЕ към ПРИРОДАТА
Гората е жив организъм със свой живот, своя история и всяко докосване от човешка ръка трябва да бъде деликатно, едва доловимо и с професионален усет към ландшафта, за да не се разруши тази перфектна и самодостатъчна екосистема.
Гората никога не е скучна – от всяко ъгълче надничат идеи, които ако бъдат правилно интерпретирани, ще създадат идеален баланс и партньорство между всичко, което е в нея – растения, животински хабитати, гъби, почвени обитатели.
ЕТАЖНОСТ и КОМПОЗИРАНЕ на ГОРСКАТА ГРАДИНА
Идеалната горска градина съдържа седем етажа растителност, подобно на естествената гора. Най-високите дървета изграждат балдахин от сянка или полусянка, под тях се разполагат по-ниски дървета, различни ниски видове декоративни храсти, буйни, тревисти растения, ниски растения на нивото на земята, билки, и ризосферата на различните кореноплодни растения – нивото под земята и по вертикала са пълзящите растения, придаващи неповторима девственост и горски чар.
Като по-опростен вариант се приема трислойната гора-градина: високи дървета, храсти и ниска, буйна растителност.
Тревни площи се разпростират основно около къщата и запазват естествения си вид.
Дивите и тесни пътечки са от пясък, чакъл, камък, кора от дърветата, без да са отграничават в абсолютни линии, за да се вписват в целия горско-градински ансамбъл.
В декоративната горска градина е важно композирането и намирането на баланса между високите и ниски дървета, ниските храсти, както и буйната, ниска растителност.
ФЛОРАТА в ГОРСКАТА ГРАДИНА
Тук не се търсят екзотични видове. За подчертаване на автентичността на горската градина, е достатъчно да се опознае близката гора. Достатъчно е да се маркират идеи от местната флора и кои с кои видове хармонират добре.
Търси се не щафетно цъфтене, а доминираща зеленина, много папрати, нискостеблени и многолистни растения.
Истинското предизвикателство на горската градина е в композирането и вписването на стари растения, етажирането и редуването на ниска и висока растителност, оставянето на една трета от пространството за акцента в градината – високите дървета.
Азотфиксиращите дървета са задължителни, защото подпомагат изграждането на горската почва и поддържането на биосистемата.
Горската градина е сенчеста градина, затова колкото повече високи дървета има в цялата градинска площ, толкова повече ще се доближава до автентичната гора. А короните на големите дървета ще се грижат за всичко, което се намира под тях.
В такава сенчеста градина добре дошли са вечнозелената хохейра, тисът, оформен като дърво или храст, храстовидният
хиперикум.
Местата с шарена или пълна сянка са подходящи за вечнозелено астилбе, което предпочита съжителството с ирис, хоста, хохейра и папрат.
Устойчивият на студ хиперикум е издържлив на суша и непретенциозен към почвата. Пахисандрата обича гъстата горска сянка, а любимото и място е под короните на дърветата. Чудесно би изглеждала градината, ако е покрита и с гъстите туфи на хоста.
Такива градини се изграждат радиално от центъра към периферията и в краищата си са най-предизвикателно буйни и диви. Увивните растения ще се погрижат да се създаде тази уникалност на непроходимост и горска пасторалност. Дивата лоза и хмелът също могат перфектно да подчертаят горския градински чар.
Сред широколистните дървета и храсти, чиито дом е сенчеста гора са бъзът, леската, лешникът, касисът, силно разклоненият от един до три метра брадавичест чашкодрян (Euonymus verrucosus).
Кокичета, момина сълза, минзухари, анемония – пролетните гости на градината, които внасят сезонните акценти. За зелените акценти ще се погрижат здравецът, кандилката, верониката, лисичината, синята медуница, европейското копито, ревенът.
Маркерите в този перфектен дизайн са визуалните „детайли“, които карат растенията да задават образа на гората, и едновременно с това да ухаят на нея. Мъхът също е част от този красив пейзаж и не може да бъде пропуснат. Удоволствието да ходиш по него с боси крака е несравнимо – моментално отпуска и последната напрегната струна в теб.
Графичен модел на короната, дантела от клони и многостъблени силуети, малки цветя и увивни растения – задачата на ланшафтния дизайнер е да пресъздаде в оригинал тази сложна, завършена, изтънчена и напълно съвършена картина. А щастието да имаш горска градина, е повече от преживяване.
Ако искате една по-различна градина, която с годините ще ви изненадва изключително приятно с обогатяването и развитието си, ще ви напомня за горската фриволност и ще внася дзен моменти на съвършенство в ежедневието ви, за нас ще бъде удоволствие да проектираме и изградим всеки един детайл.
Свържете се с екипа ни за безплатна консултация: https://ppgarden.com/contact-us/.
Оставете коментар