В страната на изгряващото слънце всичко е уникално просто. Такива са и японските градини – един невероятен оазис от красота, изящност, семплота и автентичност.
Японската градина е пространство, съхранило във времето философията за духовна чистота и непокътнато спокойствие, превръщайки се в място за отдих и размисъл, наситено с екзистенциална, по японски мъдра концептуалност, която релаксира сетивата.
Едно различно светоусещане и приемане, докосващо емоционално всеки, който е успял да се потопи в този магичен свят. Неповторимата природа съчетава флора и фауна в едно истинско докосване.
Да се създаде една магична японска градина е цяло изкуство, в което традицията повелява, а съвремието приема като подарък.
Тя се подчинява на пет идеи – една духовна и четири материални – камък, вода, дървета и растения, артистично и органично свързани с невероятен архитектурен и дизайнерски почерк.
Природа и философия, източна религия, вплетени в зашеметяващи хармонични композиции, за да доближат истината до себе си, на една ръка разстояние – това е успял да сътвори японският дух.
Градините в Китай са били вдъхновението, което японците са претворили като философски замисъл и са съчетали по един перфектен начин с уникалното естетическо и емоционално въздействие.
Първите градини са били резиденции на аристократите, а впоследствие са станали част от будиските храмове и манастири. За обикновените японци стават достъпни едва в XIX век.
Трите най-големи градини в Япония са Кенроку-ен (Канадзава), Кораку-ен (Окаяма) и Кайраку-ен (Мито).
Днес не е необходимо до ходиш до далечна Япония – на много места в света има такива оазиси на спокойствие, съчетано с красивата японска природа.
Природата не търпи симетрия и японските градини са красиво потвърждение за това. Липсват геометрични линии и прави пътеки.
Ниски и високи растения съжителстват без да се подчиняват на законите на симетрията, по най-уникалния начин с различни камъни – от най-мъничките до масивни, взети от истинската природа. С камъни могат да се пресъздават планината водопади, пътечки, море и езеро, да се сътворяват истински чудеса в сухите японски градини.
Камъните са символ на ян енергията, а водата в тихото езерце или бързата река – меката и мистична ин енергия. Японската градина потвърждава космогенния дуализъм във всичко в света.
Малки поточета, бълбукащи ручейчета, всичко е далеч от симетрията на организирания модерен свят.
В японския стил всичко е символика – водата е живот и пречистване, шепот и преходност, пътуване в живота. Водата в една японска градина е умиротворена и завършва картината на идиличното и хармонично пространство, ромолейки тихо.
Една философия и символиката на четирите стихии – огън, въздух, земя и вода. Гинко билоба е лекарят, бамбукът – символ на уединението, японската секура – пролетното чудо и символ на пролетта и раждането на живота.
Символ на огъня са ярки растения, а въздухът е старото дърво – дървото с история и оставените следи от времето по него, вписано в изграждането на мостове, огради, беседи, носещо топлината и комфорта на времето.
Камъните се вписват със своята символика на постоянство, а растенията показват по един също толкова красив начин, че животът е една непрекъсната промяна –„ всичко тече, всичко се променя„. Растенията се подбират по цвета на листата, короната, много често тя се моделира и съобразно философската концепция.
С вещата си ръка и впечатляващ усет само един японец може да изгражда и пресъздава красотата на природата, да съумее да поддържа по естествен начин тези хармонични късчета от великолепие, да подбира правилно растенията, да поддържа този вечнозелен оазис. И да завързва с въжета клоните на дърветата през зимата, за да не счупят от снега. Каква внимателност и прецизност по японски.
Японските градини са огледало на природата, едно природно миниатюрно бижу, сътворено от японския дух и вещината на архитектурните ландшафтни дизайнери.
Оставете коментар